|
|
|
|
Всеки път...
Ралица Чобанова
Всеки път когато се обръщам, виждам теб във моите очи. И сякаш вечно мога да поглъщам, усмивките ти, греещи като лъчи. Всеки път когато нещо стане, и като изпадна във беда, ти сякаш си готова да нападнеш, без миг колебание, с такава лекота.
|
Забравена земя
Ралица Чобанова
Черен облак скри луната, всичко тъне в тишина. Мъгла покрила е земята, със въздушна пелена. Лунен лъч разцепи тъмнината и даде малко светлина, там някъде сред нищетата, дето броди страшна самота.
|
|
Изпратете ни вашите разкази, стихотворения, есета, рисунки, гатанки и
ние ще ги публикуваме. Нека всички да разберат за вашия талант. Имате
възможност да нарисувате или опишете невероятни въображаеми
истории, свързани с любими герои от любими книги и ситуации, в които ви
се иска да бъдете заедно с тях.
|
За мама
 Мъничка, мъничка моя, весело зайче, котенце мило, в скута на мама сега се
е свило. Твойта главичка на моето рамо почива. Можеш ли ден да изкараш без
мама? Мама в чашата мляко налива, сресва косата в плитка красива,..
|
Загубени години
 Ръцете ми заети бяха през деня. Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти, за теб минутка аз не отделих. Днес
кърпих дрехите и сготвих, после прах, ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза: "Мамо, виж каква шега!" Аз рекох: "Синко, чакай малко, не сега".
|
|
|
|
|